Canfield Solitaire

Източници и проверка

Използвани източници

  • Canfield (солитер) (нов раздел) (Уикипедия (на английски)): обичайни правила (резерва от 13 карти, базова карта, четири колони, преминаване от поп към асо), английско име Demon, първо споменаване през 1891 г., казино версия с 52 долара за тестето и 5 долара за карта
  • Richard A. Canfield (нов раздел) (Уикипедия (на английски)): собственикът на казино, дал името си на играта в САЩ
  • Пасианс (игра) (нов раздел) (Уикипедия): френски имена на тези игри с карти за един играч (пасианс, „réussite“) и терминология (талон, тесте за теглене)

Връзките са разгледани на 30 октомври 2026 г. Правилата, описани на този сайт, са преди всичко тези на приложението Canfield Solitaire, прочетени в неговия код.

Как се проверяват примерите

Преди всяко публикуване програма проверява 4-те примерни разпределения и всяка цифра на сайта:

  • разпределението се изчислява наново от кода на играта, със същото разбъркване като в приложението, и се сравнява с това, което създава кодът на приложението;
  • 52 различни карти: 13 в резервата, 1 базова карта, 4 колони с по една карта, 34 карти в тестето за теглене;
  • всеки ход от игрите се изиграва наново и трябва да е позволен от правилата на приложението; играта трябва да завърши спечелена;
  • резултатът, броят на действията, тегленията, преобръщанията и колоните, запълнени от резервата, се изчисляват наново и се сравняват с тези на приложението;
  • цитираните правила (резерва, начален ранг, преминаване от асо към поп, празна колона, теглене, точкуване) се прочитат наново в кода на приложението.

Съветите за стратегия са представени като съвети, отделно от правилата. Цифрите от литературата са приписани на техния източник и не описват приложението. Грешка? Пишете ни през страницата за контакт.